Първата седмица в парламента

Какво ще правим в Парламента заедно с българските граждани?

Започваме още първата седмица в Парламента „Връщане на заграбеното“:

  1. Разкриваме офшорните сметки на политиците, с цел конфискация на 50 милиарда лева;
  2. Повишаваме таксите за злато, сребро, мед и др., с цел събиране на 2 млрд. лв. повече от добивните компании;
  3. Ще внесем предложение за електронни референдуми, с цел пълен контрол върху властта и общите блага;
  4. Ще осигурим възможност на гражданите за контрол върху ремонтите, за да не крадат кметове, министри и депутати – 5 млрд. лв. годишно;
  5. Ще предложим механизъм срещу ограбващите цени на мобилните оператори, търговските вериги, банките, тока, водата и горивата, с цел спестяваме по около 200 лв. месечно на домакинство.

Само така всеки българин получава:

  • контрол върху депутатите, министрите, кметовете и законите, като затова  ще му се заплаща:

  • 500 лв. годишно от концесиите за златото, среброто, медта и др.;

  • 1200 лв. за контрол върху кмета, за да не краде;

  •  200 лв. спестени месечно от ликвидирането на монополите;

  • 10% по-малко данъци, ако гласуваш на електронни референдуми;

  • 11 хил. лв. еднократно от конфискацията на мръсните пари.

Виж подробно разписани тези мерки по-долу:

1. Изваждане на офшорните банкови сметки

на поставените лица на всички политици, включително прокурори, съдии, ръководители на служби чрез кръстосани искания, които може да направи всеки един народен представител, съгласно правомощията уредени в Конституцията и Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС). Въпросните искания ще бъдат изпратени до службите – Дирекция „Финансово разузнаване“ при ДАНС, НАП и МВР. Същевременно ще бъдат предприети действия за публично оповестяване на всички фирми, които са свързани с кметове, депутати, министри, политически лидери на парламентарно представени партии и техните парични транзакции от дейности, свързани с източване на обществени поръчки, неизгодни концесии, кухи проекти с евросредства, контрабандни и данъчни схеми и др., включително установяване на цялата мрежа от лица, чрез които се осъществява т. нар. изпиране на пари, тоест резултата от горепосочените корупционни схеми. За тази цел ще бъдат изискани данни, които са налични в информационните масиви на Агенцията за обществени поръчки(АОП), Националният концесионен регистър, който се поддържа от Министерския съвет чрез дирекция „Координация на политики и концесии“, Управляващите органи по оперативните програми на ЕС и др. административно контролни органи.

При непредоставяне на изисканата от нас информация в пълния ѝ обем и в законовия срок от ръководителите на гореизредените държавни органи, същата ще бъде извадена нерегламентирано, а ръководителите – министри, председатели на държавни и изпълнителни агенции ще бъдат подведени под наказателна отговорност за подпомагане на лица, извършили тежки умишления престъпление с голяма обществена опасност, за да избегнат или да бъде осуетено спрямо тях наказателно преследване.

Цел на мярката:

Конфискация на 50 млрд. лв. и задържане на политически лица и криминални бизнесмени, съгласно План от 200 стр., стоящ „на трупчета“ вече трета година в Министерски съвет с Вх. № 20.Р-13/18.04.2022 г. до бившия министър-председател Кирил Петков (който не е отговорил), при Президента на Република България Румен Радев с Вх. № 94-00-853/26.04.2022 г. (който не е отговорил), в 47–мото Народно събрание с вх. № ПГ-47- 2194-Р-44/15.06.2022 г. до председателите на всички парламентарни групи, които (според получения отговор от парламента с №ПГ-47-2194-Р-44) са запознати, но не проявяват интерес.

Виж подробно плана тук.

2. Увеличение на размера на концесионните такси

за добива на злато, сребро, мед и всички други дейности, подлежащи на възлагане чрез държавна или общинска концесия. Същевременно незабавно започване на постоянен публичен контрол по изпълнение на концесионните договори и при установени нарушения на клаузите от страна на концесионерите (добивните компании) – прекратяването им.

Цел на мярката:

  1. Постъпленията в държавния бюджет в размер на 150 млн. лв. годишно сега от 1230 бр. действащи неизгодни концесии да се увеличат на 2 млрд. лв. Постъпленията от концесии ще бъдат разпределени на всеки български гражданин в размер на 500 лв./годишно.
  2. Насочване на добитите ресурси към местни производствени мощности – заводи, предвидени за откриване, съгласно разписаната от нас икономическата програма „България от Балканите“, включваща формиране на продуктова листа с автентични български стоки и услуги (хранително – вкусова промишленост, земеделие и високотeхнологични производства) под едноименната марка, която ще бъде агресивно популяризирана на международните пазари. По тази програма е предвидено ангажиране на българските граждани, пребиваващи в чужбина.

3. Електронни референдуми

3.1. Внасяне на проектозакон за изменение и допълнение на Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (закона за референдумите) със следните параметри:

  • иницииране на задължително (означава, че не се изисква одобрение от Народното събрание) национално допитване (референдум) с 100 хил. подписа от гражданите, тоест намаляване на необходимата бройка от 400 хил. подписа по сега действащия закон;
  • отпадане на ограниченията в предмета за национални референдуми, които ги има в сега действащия закон и са противоконституционни. С приемането на това предложение се отваря пътят към народовластието и възможността за пълен контрол върху онези, на които гласуваме политическо доверие. Това означава, че народът – източник на цялата власт според чл. 1, ал. 2 от Конституцията („Цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено …“) ще може да решава с национален референдум всички въпроси от компетентността на Народното събрание (изрично посочени в разпоредбите на Конституцията) или казано с две думи – гражданите ще могат да правят всичко онова,  което правят депутатите;
  • намаляване на изискуемия кворум за валидност на национален референдум, тоест в гласуването да са участвали не по-малко от половината участвали на последните избори за Народно събрание. Този кворум е изведен от законоустановените изисквания за кворум при законодателната дейност на представителната власт (Народното събрание). Съгласно чл. 81, ал. 1 от Конституцията „Народното събрание открива заседанията си и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.“, тоест изискуемо е наличието на кворум от 121 народни представители. Този кворум е уреден и в чл. 52, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на настоящето Народно събрание, както и в правилниците на всички предишни Народни събрания, конституирани след 1990 г.2

3.2. Внасяне на проектозакон за изменение и допълнение на Изборния кодекс с цел въвеждане на електронно дистанционно гласуване чрез държавна електронна платформа. Предвидено е, че гласуването ще бъде явно, за бъдат предотвратени всякакви възможности за манипулации. За въвеждането на явно гласуване е необходимо и промяна в Конституцията, която може да се извърши от Обикновено Народно Събрание.

Цел на мярката:

Работещи електронни референдуми, с които се отваря врата българите да променят цялото законодателство в техен интерес и да осъществяват контрол върху цялата власт и общите блага.

4. Контрол на ремонтите, тоест върху изразходването на парите на данъкоплатците, които са в размер 16-17 млрд. лв. годишно.

Ще бъде внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки с цел въвеждане на механизъм за осъществяване на контрол от гражданите срещу заплащане върху разходването на публичен ресурс, тоест парите на данъкоплатците.

Механизмът е следният:

1200 лв. и полагаем платен отпуск за деня на участието (за да може освен обществената дейност, която ще продължи общо 1-2 часа, да си свърши и лична работа – да заведе детето на театър, да закара колата на ремонт и др.) за всеки гражданин в качеството му на контрольор при провеждането на обществените поръчки.

Контролът от гражданите ще се извършва на два етапа:

  1. Контролират се цените на материалите и услугите, тоест дали те кореспондират с пазарните, или са надути неоснователно с цел кражба на пари на данъкоплатеца.

Пример: Цената на пейката за парка в квартала от 1500 лв., заложена в поръчката, е пет пъти по-висока от цената за същата пейка в строителните магазини, която е 300 лв. – тоест 1200 лв. ще открадне изпълнителят- строителната фирма и ще ги подели с възложителя – кмета, който ще прибере 50-100 хил. лв. комисионна под масата за целия ремонт.

  1. Извършва се инвестиционен контрол по изпълнението на поръчката.

Пример: проверява се дебелината на положения асфалт – дали е 8 см, както е по проект, или е 6 см – спестени са 2 см и затова на втората година пътят е станал на хармоника, но пък прословут наш премиер е прибрал комисионна от 20 млн. лв. за един лот от магистрала.

Всички граждани ще участват на ротационен принцип в състав от 20 души при всяко възлагане на обществена поръчка, за да контролират кмета, министъра, директора на Агенция пътна инфраструктура (АПИ) и всички останали, които харчат публичните средства, тоест парите, заработени от българите с къртовски труд всеки ден по осем часа, а някои – и по 12-16 часа дневно.

Това участие на гражданите в контролната дейност ще струва на бюджета годишно 320 млн. лв., но ще предотврати щети в размер на 5 млрд. лв. всяка година. Но по – голямо значение в резултата има обстоятелството, че вече ще имаме качествена инфраструктура – пътища, тротоари, осигурено финансиране за здравеопазване, а не източена здравна каса с лекарства, закупени с надценка 28 пъти по-скъпи в частна болница, спрямо цената на придобиване от държавна болница и то за онкоболни и, за  което доплащаме всяка година 7-8 млрд. лв. Нали искаме стандарт на живот- само по този начин може да си го осигурим.

През 2023 г. според данните на Агенцията за обществени поръчки са сключени договори по проведени 23 000 обществени поръчки за общо 16,8 млрд. лв. без ДДС. Доказано е, че от всяка обществена поръчка се краде не по-малко от 30%, а има немалко случаи и над 50%, достигайки дори до 70%. Не е пресилено да се каже, че 99% от обществените поръчки са нагласени – предварително е определен изпълнителят (фирмата), дал комисионната (в размер от 2 хил. до 20 млн. лв. на поръчка).

Резултатът: 5 млрд. лв. годишно влизат в офшорни сметки, палати, яхти, лимузини на корумпираните министри, кметове, чиновници, олигарси и местни феодали. Флагман на далаверата с обществените поръчки беше Бойко Борисов, на заменките – Сергей Станишев, а Иван Костов и Царя – на криминалната приватизация. Разбира се, ортак на всички в далаверите е Ахмед Доган и по някой друг пинчер, пускан във всеки парламент за цвят. Има кметове с по ⚠️60-70 млн. лв., натрупани от комисионни от обществени поръчки, които те са възлагали. Има и ⚠️премиери с милиарди, натрупани от обществени поръчки – такъв е световноизвестният еталон Бойко Борисов.

Виж подробно разписан механизмът за контрол от гражданите върху обществените поръчки срещу заплащане тук.

5. Ликвидиране на монополите и картелните структури, за да се намалят разходите с около 200 лв. месечно на домакинство

Зле разписаният Закон за защита на конкуренцията и неработещите регулатори (членове, назначени на принципа „послушен, поръчков, лоялен на мафията“) създават благоприятна среда за превземане на пазара във всички сектори, като се започне от търговията с храни (където големите търговски вериги имат господстващо положение и диктуват цените, доставчиците и качеството на стоките) и се стигне до телекомите с 1,5 млрд. лв. печалба за 2023 г. и банковия сектор, който само през изминалата година спечели 3,4 млрд. лв. на гърба на българите. Виж подробности за налаганите спекулативни цени и ограбването на потребителите:

  1. Банките
  2. Мобилните оператори

Мерки за ликвидиране на монополите и картелните споразумения:

  1. Пряк избор то гражданите на ръководството на регулаторите и възможността да ги отзовеш във всеки един момент при неизпълнение на задълженията им.
  2. Обществени предприятия във всеки един сектор.

Подробна информация виж тук.

6. Данъчно облекчение от 10 % върху доходите за всеки участвал в гласуваното на електронни референдуми проведени през съответната година.

То ще бъде под формата на намаляване на данъчната основа за съответната данъчна година с 15 %. Тоест, ако имате годишен доход 20 хил. лв., след намалението на данъчната основа ще платите 300 лв. по – малко данък доход.

Цел на мярката:

Да се насърчат българските граждани да участват във вземането на управленски решения – приемане на закони и избор на висши ръководни длъжности, за да се гарантира прозрачност на избора и най-важното – да е защитен обществения интерес, а не както досега наличие на  корпоративни, чужди и тясно партийни интереси, обслужващи обръчите от фирми около всяка партия.

Scroll to Top